Българска любовна поезия/ Bulgariaн Love Poetry
Ахдрей Германов
Колко много тъга по далечните, светли морета…
Колко много разхвърляни нощи из моя живот…
Ти недей ме кори, нека твоята лампа да свети,
ти нанизвай на оня шал бод върху бод.
Аз съм тръгнал отдавна оттук със очи изтрезнели,
аз пътувам от толкова дни.
Пак приятелите ми кротко край мен са заспали
на гърдите на бившите свои жени.
Пак е спрял в полилейният здрач грамофона,
пак усещам се глупав и стар
и си мисля за теб, моя светла мадона,
и тъгувам за своя изпит хонорар.
И тъгувам за твоите сини пердета,
и за твоите пръсти над мен.
Ти недей ме кори, нека твоята
лампа да свети,
изплети ми ти шала – тревистозелен…
Постели ми легло в тишината,
дето не е полагал глава никой друг…
Моя скъпа и моя добра непозната,
аз съм тръгнал оттавна оттук…
*****************************
Сред юнски зной и пчелен ромон днес дивно разцъфтя липата,
сто кукувици нейде кукат, но екът глъхне из листата.
И тишината пак е пълна и с тебе стапяме се в нея -
две топли бучки захар в чая, на дъното на тишината.