Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по – добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш – и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш – то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш – то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по – лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума –с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знай – злият тоже…
Омразата – тя пълни днес света!
Тук требува любов! – тя само може
светия кръст да вземе на Христа!

Сърцето без броня, открито оставих.
А исках с метал да го скрия.
На хората честни реших да раздавам
сърдечната светла магия.
Защото не мога да хлопна вратата.
Че аз без врати съм родена.
Приемам ги. Давам им истина свята.
Кой колкото може да взема.
И знам, че раздам ли се цяла, до края,
ще хвърлят те своята броня.
Ще върнат доброто. Съвсем не мечтая.
И празни миражи не гоня.
Ще върнат стократно дареното с обич.
Ще пазят сърцето открито.
Защо ми е броня? Обичам ви, хора!
Не ни трябва нищо прикрито.

Sang by the Bulgarian Women’s Choir – Le Mystere Des Voix Bulgares.   This is the most popular version of the song where only the first two verses of the poem are sang

Lyrics (these are the first two verses, with my very rough translation)
Хубава си моя горо, (you are beautiful my forest)
Миришеш на младост. (you smell like youth)

Но вселяваш в сърца ни (but you bring to our hearts)
Само скръб и жалост. (only sadness )

Който веднъж те погледне, (if someone sees you once)
Той вечно жалее, (he is always grieving)

Че не може под твоите (that he cannot)
Сенки да изтлее. (spend the rest of his life, under your shade)

Ахдрей Германов

Колко много тъга по далечните, светли морета…
Колко много разхвърляни нощи из моя живот…
Ти недей ме кори, нека твоята лампа да свети,
ти нанизвай на оня шал бод върху бод.
Аз съм тръгнал отдавна оттук със очи изтрезнели,
аз пътувам от толкова дни.
Пак приятелите ми кротко край мен са заспали
на гърдите на бившите свои жени.
Пак е спрял в полилейният здрач грамофона,
пак усещам се глупав и стар
и си мисля за теб, моя светла мадона,
и тъгувам за своя изпит хонорар.
И тъгувам за твоите сини пердета,
и за твоите пръсти над мен.
Ти недей ме кори, нека твоята
лампа да свети,
изплети ми ти шала – тревистозелен…
Постели ми легло в тишината,
дето не е полагал глава никой друг…
Моя скъпа и моя добра непозната,
аз съм тръгнал оттавна оттук…

*****************************

Сред юнски зной и пчелен ромон днес дивно разцъфтя липата,
сто кукувици нейде кукат, но екът глъхне из листата.
И тишината пак е пълна и с тебе стапяме се в нея -
две топли бучки захар в чая, на дъното на тишината.

ЗЕМЛЯНИ! ДЕНЯТ НА ЗЕМЯТА Е ВАШ! ОСТАВЕТЕ МАРСИАНЦИТЕ В МАТРИЦАТА и ЕЛАТЕ!* 22-ри април – един от дните на Земята, очаква пролетното ти пре-включване

Уважаеми земляни, тук говори еко-съвестта на централното землянско управление.

Нa 22-ри април – един ден от всичките 365/6 в годината на Земята, по-често се сещаме откъде идваме и накъде отиваме. Празнуваме землянския си произход и се радваме, че не сме от марсианците с тъмни костюми и мисли.  Тъй като е истински съвестно, вашето централно землянско управление (ЦЗУ), ще ви покани да обичате, празнувате и се радвате освен на всеки ден, особено много на 22-ри април, като завършек на един съвестен априлски землянски месец на почиствания (http://mesecnazemiata.blogspot.com/). Ето как мислим да изненадаме марсианците в гръб с обич и красота за Землянския си празник:

* Рано-рано от зарана доброволци алпинисти и катерачи спускат от централни сгради и кръстовища обемно-мащабни трансперанти със про-землянски послания.

** 11 часа в градинката на Народното събрание ще ги изненадаме с изложба на Красиви Землянски Снимки на фотографи от Photosynthesis*, ученици от Художествената гимназия и  студенти специалност „плакат” в Художествената академия. Също така множество информационни материали и щандове за това как можем да  живем в хармония с природата – по землянски. Във виртуалното протранство пък откриваме изложбата «Oтражения» www.photosynthesis.bg на Александър Иванов.

** Велосипедираните Земляни* си правят едно мощно critical mass шествие в защита на чисто землянската ни нужда от въздух. Следете http://criticalmasssofia.blogspot.com/

** в 18.30 часа *всички съвестни ЗЕМЛЯНИ, осъзнали, вече че със сигурност не са марсианци, се събираме на *Храм-паметника „Александър Невски”* за най- дългото хоро в защита на природата и землянските си нужди с музика на самодейни фолклорни състави, събирачите на културни и музикални традиции от М*елнишко „Леб и Вино”;* Концерт-купонът ще продължи с участието на *Елица и Стунджи, Уикеда, Мерудия и Теди Кацарова*, които ще заковат землянските ни корени във въздуха и надеждата, че всеки ден си е наш – на землянитеи не си го даваме!

ХАЙДЕ! ЗЕМЛЯНИ! Разпространете сред други себеподобни! Нека силата бъде с вас и нека Земята е на земляните, марсианците – на Марс!

П.С. ЦЗУ (централното землянско управление) ще се радва да подпомогнете землянските забави с присътвие и позитивна енергия и някое и друго рамо.

П.С.2. Благодарим на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия , които посредством Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство по проект «За да остане природа в България» ни удариха едно финансово рамо за озвучаване, установяване и разпространяване на позитивно землянски мисли и чувства за
Деня на Земята!

–
Кампания “За да остане природа в България!”
http://forthenature.org/

It is interesting to see the switch when you immerse yourself in a culture. How your consciousness changes depending on your surrounding. How from almost entirely non smoking environment you get used to entirely smoking environment. How from worrying about garbage and religiously recycling, reducing and reusing you stop even flinching at the fact that nothing is recycled. You let go of the concept of a reusable to go cup (Mind you I do live within the more progressive circles in Canada).

In Bulgaria brand new flashy recycling bins beautify the streets, while nobody recycles because they believe (and as far as I can tell are right) that the country doesn’t actually have facilities for recycling. According to my friends the bins are there just to create habits. When people believe the material in them ends at the garbage dump they don’t bother to separate and put anything in the bins. It is a bit like the chicken and egg dilemma.  I have to admit, after the first few times I asked why don’t they recycle I just let that one go.  It is not that people here don’t care. It is just that there are lots of other things higher on their list and somehow those everyday details of environmental protection are far beyond the importance of the other priorities. It is easy to criticize from the outside, so I choose not too.

In Bulgaria people are more concerned with the fast pace of building. Everyone I know complains about it and dislikes it.  In the Bulgarian edition of National Geographic an article about the fast growing capital Sofia reads ‘It grows but it doesn’t get greener’. In some cases the growth is accompanied with loose laws, lack of infrastructure to support it, badly planned decisions, little respect for the environment, corruption and the complete decline to what was once one of the most prominent agricultural counties in Europe.

As agriculture declines construction is becoming Bulgaria’s biggest economic force.  The country is importing food that was typically Bulgaria’s pride to grow.  I love our tomatoes, they were what made me the tomato addict I am.  Now at the farmer’s market you mainly see tomatoes from Greece and Turkey.

Little resort villages, which had kept their charm for decades are now getting developed at a fast rate.  But unlike Canada density here is very high.  High density here is creating the opposite problem.  Apartment buildings often spur up in the little available space between other apartment buildings.  When we were filming this playground, for example, concerned neighbors asked if we are doing it for some kind of construction interest and were worried if an apartment building will replace the playground.

But it might seem I have a negatively attitude towards my home country.  No, I love it in an interesting way. I am internally less upset about its state then I get about things in Canada.  Maybe I don’t try and change it as much as I want to change things in Canada. I somehow accept the chaos and the craziness, and even find it charming sometimes.  I will leave you with the story of when I got into a bus for an 8 hr trip from the Black Sea to Sofia.  I had the first seat right behind the two drivers (for a long trip like this they have two drivers on the bus instead of switching).   The signs clearly read that smoking in the bus was forbidden.  So the passengers of course didn’t smoke.   But the two drivers did.  It made me laugh inside. It had that endearing Bulgarian flavour.

During our Vitosha filming trip we visited the Boyana Church, which is a cultural and national treasure.

Frescos in this Church are known to be cutting edge for the time when they were created and are regarded as major influence in the styles that later appear in Europe.

” The frescoes are genuine masterpieces with a flawless technique, psychological depth, complexity and realism. Boyana is the only and the most impressive wholly preserved monument of the Turnovo School of Painting from the 13th century.

According to many leading experts, the world famous frescoes in the Boyana Church played an important role in the development of mediaeval Bulgarian and European painting.”
http://www.boyanachurch.org/historyen.html

To preserve the fresco the visitor’s are not allowed to go inside the church. The tourist groups can only see it from the outside.

To my surprise the courtyard had beutifully preserved old pines, which I have never seen in Vitosha before. (They look like the trees you see on the West Coast of Canada where I live now) It was not just the church that stood as a treasure from the past, but the trees around it brought a grounding magical sense to the whole place.