Любов трябва
от Иван Вазов
Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.
Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.
Но има нещо по – добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш – и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.
Да любиш – то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш – то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по – лош;
то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума –с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.
Да съди всякой знай – злият тоже…
Омразата – тя пълни днес света!
Тук требува любов! – тя само може
светия кръст да вземе на Христа!